НС ВАСИЛ ЛЕВСКИ

НС Васил Левски

На Националния стадион „Васил Левски“ се провеждат всички мачове между софийските отбори за републиканските първенства, купите на България и официалните срещи на националния отбор по футбол. Съоръжението отваря врати за републиканските и международните първенства по лека атлетика.

Националният стадион „Васил Левски“ е лицензиран през 2002 г. от UEFA и притежава четири звездна категория по стандартите на UEFA и FIFA за капацитет на стадион от такъв ранг.

Националният стадион „Васил Левски“ е единствен по рода си в България. Той разполага с 43 358 седящи места, като секторите А, Б, В и Г имат общо 42 834 броя; ВИП ложите на сектор А – 410 броя; банки за журналисти – 80 броя и резервни седалки 890 броя.

Освен игрището (футболната част) и прилежащите терени – писти и площадки, Националният стадион „Васил Левски“ разполага с 14 спортни зали – джудо, художествена гимнастика, баскетбол, бокс, аеробика, фехтовка, обща физическа подготовка и други, както и покрита писта с площ над 2000 кв.м.

Съоръжението разполага с две конферентни зали: Зала „Родина“ и Прес – клуб „България“. Тук се намира Музеят на физическата култура и спорта. Част от площта на обекта е предвидена за административни нужди, а друга е обособена в ресторант „Спортна среща“ и кафенета.

 

Рекоснтрукции

Етапи на ремонт и реконструкция

Първи етап

Първоначално основна и почти единствена задача е подмяна на седалките. Възниква неотложна нужда от разширяване и задълбочаване на частичния ремонт, който преминава в реконструкция, съдържаща редица сложни и скъпоструващи строителни процедури.

Втори етап

Пристъпва се към цялостно сеизмично укрепване, хидроизолации на чашата и козирката на стадиона, частична смяна на ВИК и ел. инсталациите, цялостна подмяна на терена, лекоатлетическа писта, осветлението и информационното табло, озвучителна система, видео контрол и охранителните системи, както и обезпечаване на редица изисквания на UEFA за лицензиране на съоръжението.

Трети етап

Ремонтирани са залите и всички помещения в подтрибунното пространство, сменена е дограмата, ремонтирани са вътрешните инсталации, ВиК, ОВ, парно, електроинсталации и абонатните станции за подгряването на терена и е подменено информационното табло.

Финален етап

Довършителни работи по цялостната реконструкция, вертикалната планировка извън чашата на стадиона, така и паркингите и подходите от и към основните артерии на гр. София.

Инвеститор

Държавна агенция за младежта и спорта към Министерски съвет, а за третият и финалният етап на реконструкцията – Министерство на младежта и спорта.

Реконструкция – надзор и строителство

Строителният надзор е осъществен от Линк – Контрол, а строителството е изпълнено от Главболгарстрой. Проектанти са арх. Румен Първанов, Мира Попова, Ивайло Недялков и Искрен Галев.

В хода на самата реконструкция проектантите работят и се консултират с екипа на стадиона с цел подобряване и самото изпълнение на проекта.

„Никром Мебел“ участва в реструктурирането на Националния стадион Васил Левски с доставката и монтаж на всички седалки

Капитал и средства

С правителствено решение от 20 март 2003 г. е променен характерът на собствеността на стадиона от публична държавна в частна държавна.

С последващо разпореждане, капиталът на Национална спортна база е допълнен с активите на стадиона като по този начин са осигурени средства за покриване на направените до тогава разходи за последната фаза от реконструкцията на Националния стадион Васил Левски.

Замисъл и архитектурна визия

Концепцията е Националният стадион Васил Левски да отговаря на всички нормативи и стандарти на УЕФА с цел участието на Република България във всички международни прояви и срещи.

По думите на управителя на съоръжението г-н Антон Попов предприетите основен ремонт, реконструкция и довършителни строителни работи на съществуващата първоначална конструкция и прилежащите терени около нея, не са позволили изграждането на допълнителни редове, сектори и места. Още повече, че строителите са мислили само и единствено за сигурността на зрителите.

 

Технически данни

Националният стадион “Васил Левски” има 26 входа, 2 транспортни и 1 централен вход.

Теренът на стадиона заедно с лекоатлетическата писта са с отопление и осветление. Игрището е с естествена тревна настилка.

Цялостната поддръжка на отоплителната, вентилационната, озвучителната и осветителна система, както наблюдението и други поддържащи дейности се управляват посредством интегрирана компютърна.

91 броя камери охраняват и наблюдават всички сектори на стадиона.

Броят на санитарните възли е над 270.

Всички входове на Националния стадион “Васил Левски” са със сигнално-охранителна (пропускателна) система с турникети (броячи), които предоставят извадка за броя на зрителите във всеки един момент. Тези системи са единствени в България. Никое друго спортно съоръжение, игрище или стадион в България не притежават техника с подобни технически характеристики.

Националният стадион “Васил Левски” е сред 5-те най-добри в класа си съоръжения в Европа.

Озвучителната система на Националния стадион “Васил Левски” е JBL и без аналог в момента в България и Централна Европа. След много проучвателни дейности, екипът се спира на JBL поради техническите характеристики и многото възможности, предоставени от американската фирма.

80 са седящите места за журналисти с всички възможности за комуникация и извеждане на звук и картина към подвижна телевизионна станция на паркинга на стадиона.

 

История

През 1924 г. Софийска община отпуска място върху празна, незастроена площ, вдясно от р. Перловска, преди „Орлов мост”. Теренът, който по това време е накрая на града, представлява сметище, в което Софийската община изхвърля боклуците на столичани. Стадионът е построен по проект на арх. Зафир Абрашев и предимно с доброволен труд. Арх. Абрашев е и главен изпълнител на тогавашния строеж. Дълги години игрището е едно от най-използваните в Столицата. С твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители на него се провеждат повечето от мачовете за столичното и държавното първенство и почти всички държавни шампионати по лека атлетика.

В 1949 г. се взима решение за изграждане на нов стадион в центъра на Столицата. През 1953 г. арх. Теньо Дундаков предлага архитектурата на стадион “Васил Левски”. По размери и концепция спортното съоръжение е пригодено предимно за футболни срещи и има 75- 80 хил. места за зрители.

Близо 50 години по – късно започват разговори за ремонт на Стадиона. Коментира се подмяна на седалките и текущи подобрения, но никой не предвижда цялостна реконструкция. Едновременно с това съоръжението трябва да се съобрази с препоръките и изискванията на UEFA. Така по безспорен начин се налага необходимостта от модернизация на Стадиона и в средата на 1998 г. тогавашният председател на Комитета за младежта, физическото възпитание и спорта дава старт на замислената реконструкция. По това време вече НС „Васил Левски” е внесен като непарична вноска в капитала на „Национална спортна база” ЕАД. Липсата на средства забавят строителството. Изготвя се нова генерална сметка. Отново се проектира. Отново се установяват проектни недостатъци. Стига се до там, че извършващите строителен надзор и инвеститорски контрол органи от УАСГ се оттеглят от строителния процес. В края на май 2000 г. обектът е затворен, ремонтните работи по стадиона спират и дейността се замразява.

След редица нормативни, организационни и структурни промени и неколкократни преразглеждания на проектните решения през 2002 г. реконструкцията на Национален стадион “Васил Левски”, чийто край не се вижда от 5 години, най-после е завършена.

На 15 и 16 септември 2002 г. в София пристигат представителите на UEFA Клаудио Негрони и Енрико Уокър и виждат на място състоянието на Националния стадион “Васил Левски”. Двамата експерти са изключително доволни от работата на екипа, който успява да довърши дейността по ремонта. На 12 октомври 2002 г. Националния стадион отваря врати за международния футболен мач България – Хърватия

„Запознати сме със състоянието на националния ви стадион „Васил Левски“. Знаем, че там вече са поставени 3000 седалки с облегалки, а при това положение няма никакъв проблем да се играе на този стадион и да бъдат допускани до 5000 зрители“ – съобщават двамата емисари на UEFA.

В периода 2002 – 2003 г. се провеждат довършителните работи, които включват вертикалната планировка извън чашата на стадиона, паркингите и подходите от основните артерии на гр. София. Националният стадион „Васил Левски” е завършен окончателно и цялостно. Капацитетът на стадиона е 43 500 места с ложите. По наредба на UEFA 10% от тях са отделени за гостуващите агитки.

 

Любопитни факти

При стария стадион, броят на зрителите винаги е варирал т.е. никога не е бил посочван точно, тъй като изчисленията са били правени приблизително и на око – продадени билети, заети и незаети места и т.н.

С камерите, които са част от охранителната техника на стадиона, може да се проследят и видят дори номер на седалка или набиран номер по мобилен телефон в абсолютно всички сектори. Тези технически и охранителни средства са с цел сигурност на зрители и играчи.

Екипът, обслужващ Националния стадион „Васил Левски” е пристрастен към стадиона и не толерира борбите на фенове и симпатизанти. Поддържа връзка с всички фен клубове в страната.

До приключване на обекта всички работят на три смени, за да отворят стадиона за мача България – Хърватска.

 

Най-посетени срещи:

България – Хърватска, 12 октомври 2002 г., петък, на първият мач за квалификация за ЕВРО 2004. Макар да не е била завършена реконструкцията на целия стадион, а само футболната част на стадиона (така наречената чаша) и съблекалните, зрителите надхвърлят броя предвидени места.

Левски – Ливърпул, 03 март 2004 г., 3 кръг на Турнир за Купата на UEFA, 2-ра среща, 42 281 зрители.

България – Швеция, 26 март 2005 г. събота, Световната квалификация от Група 8. 40 000 фенове на българския отбор и около 500 привърженици на съперника, които са настанени между секторите А и Г. Президентът на Република България Георги Първанов и министър-председателят Симеон Сакскобургготски са на трибуните на Националния стадион „Васил Левски”. Тук е и Мишел Платини, по покана на треньора на националния отбор Христо Стоичков. Трибуните на Националният стадион „Васил Левски” са в цветовете на националния трибагреник.

Най–многобройни екипи за охрана на такъв тип обекти – около 1200 полицейски служители на СДВР, включително екипи на столичния КАТ и на моторизирана група Сигма.

Най-радостните българи – През лятото на 1994 г. при посрещането на българските футболисти на Националния стадион „Васил Левски”, донесли 4-то място на Световното първенство по футбол в САЩ.

Два световни рекорда през 1961 г. са най-помнените постижения в историята на Националния стадион „Васил Левски” пред препълнени трибуни – на Валерий Брумел на скок височина (2.25 м) и на Тамара Прес на диск (58.06 м).

 

Благотворителност

Най-много средства са събрани на 21 септември 2003 г. – Международен ден на мира

Министерството на младежта и спорта е главен организатор на футболен мач на Националния стадион „Васил Левски” между дипломати, политици, футболисти от националния отбор и артисти, музиканти и общественици. Събраните средства са използвани за подпомагане развитието на детско-юношеския спорт у нас. Под ръководството на Димитър Пенев играят ген. Бойко Борисов, Емил Костадинов, Петър Попангелов и други известни личности. Мачът е и в памет на загиналия шведски външен министър Анна Линд.

25 април 2005 г. Ден на отворени врати на Националния стадион „Васил Левски”. Организиран е най-масовият спортен празник откакто е реконструиран стадиона.

Служителят с най-дълъг стаж в Националния стадион „Васил Левски” се казва Михаил Иванов, който започва работа на 16 години. На 11 май 2005 г. Бай Мишо чества своята 60 годишнина.

Световно известни звезди

Лепа Брена в България през 1990 г. и голямото й турне, когато тя се появява на препълнения стадион „Васил Левски” с хеликоптера на Тодор Живков. Продадени 80 000 билети (с тогавашна единична цена 20 марки) организатор на концерта е Дирекция музика – Кюстендил, зрители са изпълнили и тунелите на входовете.

Пред препълнени трибуни гостуват звезди като Скорпиънс, Бони М, Пол Йънг, Технотроник, Сандра, Металика, Мадона, AC/DC.

Националният стадион „Васил Левски” е подходящ за организиране на участия на звезди от такъв ранг, при условие, че се спазват всички норми за безопасност при монтажа на съоръженията и конструкциите

 

Транспорт

Трамвайни линии № 10, 12, 14, 2 и 18, спирка бул. Васил Левски – бул. Христо Смирненски

Автобусни линии № 72, 76, 204, 604, спирка – ул. Граф Игнатиев – пл. Орлов мост

Маршрутни таксита № 16, 17, 35, 36, 42а, 47

Метро станция спирка: Национален стадион „Васил Левски“